Първата публикация в категория” “мъдри” мисли” е провокирана от Митака и мисълта, която чух от него.
“С наближаването на изпита оптимизма расте Тоше” ми каза той.
“Как така расте?”запитах аз недоумяващ мъдростта му”Аз обикновено се притеснявам.”
И той ми обясни:
“Представи си че имаш 5 дни до изпита и 20 въпроса и си казваш 4 дни ще уча по 5 въпроса и на последния ще ги преговоря. И започваш първия ден…ама изпита далече още, навън едно слънчице, гаджето ти се обяжда и в краъна сметка научваш 2 въпроса.
Ставаш 2рия ден и си казваш 3 дни по 6 въпроса и на последния преговор. Ама излязла нова серия на Герои, после обяд, а след това следобедна дрямкка, но пак по продуктивн ден- 3 въпроса са минати.
Трети ден по 7 въпроса на ден и преговор…
И така оптимизма ти относно броя на въпростие расте, че чак и за преговор си оставяш време.
Накрая: Ден преди изпита имаш 10 въпроса, от които за цял ден прочиташ 5 (защото началния ти план е бил реалистичен), не преговаряш нищо и достигаш до върха на оптимизма- “то утре все ще ми се паднат еди си кои два въпроса, ама дай да поспя че да съм свеж”"
Съответното обяснение беше последвано от много смях
))
Тоше, по мои наблюдения тази мисъл е доста широко разпространена :-]
Дедеееееееее, не мога да повярвам! За пръв път виждам някой толкова точно и в такива достоверни подробности да изказва мислите ми!
Относно сесията студентите си приличаме по начин на мислене повече отколокото предполагаме
в крайна сметка какъв е шанса почти цялата ми група да не спи преди изпит защото никой не е учил по рано и всички да знаят от 1ва до 10та тема защото за 24 часа практически не може да се прочете повече
))