Оптимизъм понеделник, фев 9 2009 

Първата публикация в категория” “мъдри” мисли” е провокирана от Митака и мисълта, която чух от него.

“С наближаването на изпита оптимизма расте Тоше” ми каза той.

“Как така расте?”запитах аз недоумяващ мъдростта му”Аз обикновено се притеснявам.”

И той ми обясни:

“Представи си че имаш 5 дни до изпита и 20 въпроса и си казваш 4 дни ще уча по 5 въпроса и на последния ще ги преговоря. И започваш първия ден…ама изпита далече още, навън едно слънчице, гаджето ти се обяжда и в краъна сметка научваш 2 въпроса.

Ставаш 2рия ден и си казваш 3 дни по 6 въпроса и на последния преговор. Ама излязла нова серия на Герои, после обяд, а след това следобедна дрямкка, но пак по продуктивн ден- 3 въпроса са минати.

Трети ден по 7 въпроса на ден и преговор…

И така оптимизма ти относно броя на въпростие расте, че чак и за преговор си оставяш време.

Накрая: Ден преди изпита имаш 10 въпроса, от които за цял ден прочиташ 5 (защото началния ти план е бил реалистичен), не преговаряш нищо и достигаш до върха на оптимизма- “то утре все ще ми се паднат еди си кои два въпроса, ама дай да поспя че да съм свеж”"

Съответното обяснение беше последвано от много смях :) ))

Интересно ли ви е? понеделник, фев 9 2009 

Обичате ли да ходите на лекци? Намирате ли някакъв смисъл в тях?…А точно тази специалност ли сте си мечтали да учите винаги?

Аз съм студент по архитеткура в УАСГ 3 курс. Приеха ме на втората година, в която кандидатствах, а първата изкарах в специалност ВиК.

Точно през тази първа година намирах лекциите си за невероятно скучни, ходех без всякакво желание на тях и рядко внимавах. Не защото те действително бяха такива, а защото просто не бяха свързани с моите интереси. А когато човек няма интерес да прави нещо той рядко го прави добре. И така посещавах два от петте лекционни курса за първия семестър и 0 от петте за втория.

Втората година успях да се  преборя и ме приеха архитектура. Тръгнах с желание на лекции и не останах разочарован. Архитектурата наистина се оказа това, с което искам да се занимавам, а лекциите ми се струваха интересни и интригуващи. Сега съм на прага на 2рия семестър на 3ти курс и се чувствам много зле когато пропускам лекции. Просто идеята  някой да ми налива интересни за мен знания в главата без особени усилия от моя страна ми се струва страхотна.

А вие намирате ли вашите лекции, професия, работа и тн. за интересни? А винаги ли сте искали да се занимавате с точно това?

Мили спомени :) сряда, фев 4 2009 

Седя си от 8 30 наведен над учебника по градоустрийство и вниманието ми рядко е ориентирано към него. Идва края на сесията и просто не ми се учи вече,  а и след ужасяващата седмица за заверки какво друго му остава на средностатистическия студент по архитектура като мен…

Мисълта ми лети насам натам, спомням си за красиви моменти от живота ми. За вълнуващи преживявания и споделени емоции. Тези мисли ми помагат да се отдалеча от действителността и да подобря настроението си. Те стоплят сърцето ми и предизвикват усмивки.

Не за първи път мислите ми се отправят по посока на хубавото минало. Красиви спомени ме обземат често преди да заспя след нелепи и изнервящи дни. Те ме успокояват и ми дават надежда, че следващия ден ще бъде по-хубав.

Спомените в съзнанието ми изникват и щом ми се случи нещо хубаво-чуя птича песен рано сутрин, видя изгрева след цяла нощ чертане, или просто докосна сатенен плат…  Понякога обаче веднага след усмивката те провокират въздишки и тъга… Тъга, че от нещо ти е останал само спомен, когато ти се искало то да продължи вечно…

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.