Цел и Средство петък, юли 17 2009

„Парите не трябва да са цел в живота, а средство, за да направим живота си по-лесен“. Хубаво изказване. Твърде идеалистично според мен. Защото за да се превърнат от цел просто в средство парите не само трябва да са налични на човек, а и трябва да са достатъчни, за да престане той да се съобразява с тях.

Или през целия си живот човек се стреми към парите. Мисълта за тях е неизменна в ежедневието му. Те са му неибходими, най-вече, не за да осъществи грандиозните си планове, а за да съумее да осигури добри условия за живот на себе си и на семейството си. Да образова децата си. Да има кола, с която да обслужа нуждите на това семейство. Да иде на почивка където отчасти да се откъсне от мисълта за изкарването на пари…

Как тогава можа да се каже, че парите не трябва да бъдат цел в живота. Според мен ако човек не е наследил богатство, не е спечелил от лотарията или ако вече не е спечелил достатъчно пари, за да обезпечи живота си, да спре да се стреми към тях е нерационално в света, в който живеем. Имаме нужда от пари! Но не за да ги трупаме безцелно, не за да ги събираме с единствената идея да ги вложим и да изкараме още пари, не за да вцепени съзнанието ни мисълта за тях…

А за да създадем основа, на която сигурно може да стъпи и развие любовта, семейството, децата… На която може да израстнем духовно и да придобием разнообразни ценности. На която може да открием смисъл в абстрактното, ирационалното непрактичното…

В такъв смисъл трябва да се стремим да подчиним парите на каузата да се превърнем в по-добри хора. Да продължим рода си и да предадем на децата си ценностите, с които те ще направят света по-добър.

5 Responses »

 

Топли Банички вторник, апр 14 2009

КЛАСИКА! Няма нищо по хубаво от една (още по-добре 2) топла баничка! От ръцете на баничарката и право в моето сърце

Що мъдрини са се изприказвали с Пандула на баничка само тротоара пред Рилски знае. Избистрихме Америката, баскетбола и новите вицове. Сега аз минавам покрай Рилски рядко, а Ванко съвсем не… резил… А пък с Крумето веднъж- той с разбити зъби ама няма начин баничка ще се хапва… боли го човека не може да сдъвче като хората ама яде не хвърля храната на вятъра  )))

И баничките в Студентски са резил. На мода дойдоха тези, които се приготвят бързо и се продават замразени-от фризера направо във фурната и след 7-8 мин яж народе.

Друго си е да разточи яката кака тестото в ранни зори, да го подхвърли няколко пъти наогре лист по лист, да навие един лист и да поръси после със сирене ( Рилски допоследно ги правят със сирене) … да минат нещата през човешки ръце дето се вика, да бъдат направени  с любов и от човешки ръце. Колкото повече си обича баничарят работата толкова по хубави стават баничките А в Хасково май им харесва да му се не види )) Да му е кеф на човек да се събуди само защото знае какво го чака на път за училище в баничарницата

…и една малка боза

2 Responses »

 

Интересна Среща вторник, апр 14 2009

Една вечер си пийвахме с една колежка на един авантаджийски коктейл от онези, които се провеждат от време на време във ВИАС,  когато към нас се присъединиха непознати за нас мъж и жена.

Мъжът беше грък мениджър в строителна фирма. Жената-представител на известна строителна фирма. Бяха млади в добро настроение и открити към разговор. След няколко наздравици разговора потръгна.

Гръкът говореше предимно. Говореше с жар и думите излизаха направо от сърцето му. Каза ни че един живот е нищо ако не се обичаме и че най-голямото предизвикателство в човешкия живот е да намерим любовта и да я задържим. След това говореше за това колко по лесно се вижда всичко на влюбения човек, как по-сладко тече живота му и как преборва трудностите вдъхновен от любовта…

Говореше за българския език. Обясни че е научил български четейки Вазов и Ботев. Аз се смутих защото не бях чел българска литература, а този чужденец познаваше по-голямата част от нея. Той каза че българите правим грешка да предпочитаме чуждестранна литература пред нашата собствена. Тези думи излезли от устата на чужденец ме заредиха с патриотизъм и национална гордост.

Онзи ден подхванах Дивите разкази на Хайтов. Засега оставам очарован от книжката. Разказите му ми въздействати ги чувставм по близки до мен отколкото например късите истории на О Хенри… Мисля да продължа с българската литература засега …

А относно любовта… нека я допуснем в живота си и я оставим да се разпростре … ))

2 Responses »

 

Къде си? А с кой…? неделя, мар 29 2009

Не мястото където се намирам, а хората, с които съм там имат значение за това как ще си прекарам.

За мен няма смисъл да бъда където и да е без да мога да споделя преживяването си. Това е и причината, посещавайки повторно места, сам, където съм си прекарал добре преди с компания, да ги намирам за отегчителни и съвсем незабележителни. А приятелското присъствие е в състояние да преобрази дори най-глупавото място в идеално за добро изкарване.

Истината е че когато остана сам се чувствам зле. Няма с кой една дума да си пророня. Както се изразяваше един приятел няма кой да напсувам дори . И оставам сам със себе си… не се намирам за толкова интересен, за да мога да прекарам повече от час в собствената си компания…дори накрая ме заболява главата

И така разстоянията нямат значение, няма значение времето и начина на пътуване… Единственото, което има значение е да бъда с някой, който чувствам близък до себе си… и няма значение къде сме щом сме заедно

3 Responses »

 

Тонус за живот неделя, мар 22 2009

Реших да си направя експеримент: една вечер изпих една ракия и си легнах; въпреки че бях заспал към 12 се затрудних да стана в 7 и цял ден ми беше криво защото не се бях наспал-не успях да свърша нищо, главата ме болеше и се скарах с няколко души или с 2 думи денят беше пълен провал. След няколко дни преди да си легна си направих 20 минутна гимнастика- разгрявка, лицеви опори коремни преси и тн. Заспах в 12 30 и в 6 20 си отворих очите напълно отпочинал и работоспособен-избегнах задръстванията, свърших си много работа и донесох радост на близките ми хора

Стигнах до извода, че моя живот зависи пряко от състоянието на тялото ми. Че това как се чувствам физически предопределя настроението ми, отношението ми към другите, желанието да се развивам… Тоест мога да избера сам начина си на живот- дали да съм тонизиран и усмихнат или унил и уморен.

Хубаво е че имам възможност да направя този избор-въпроса беше имам ли силата да преодолея мързела и някои други неща заради които може да пренебрегна физическото си състояние и  да хвана живота си в ръце- отговора се оказа- понякога успявам…

Но в тези моменти когато тялото ми е във форма се чувствам обзет от оптимизъм за развитието на живота ми-щастлив, обнадеждем, сякаш нищо не може да ме спре да достигна целите си ))

5 Responses »

 

Оптимизъм понеделник, фев 9 2009

Първата публикация в категория“ „мъдри“ мисли“ е провокирана от Митака и мисълта, която чух от него.

„С наближаването на изпита оптимизма расте Тоше“ ми каза той.

„Как така расте?“запитах аз недоумяващ мъдростта му“Аз обикновено се притеснявам.“

И той ми обясни:

„Представи си че имаш 5 дни до изпита и 20 въпроса и си казваш 4 дни ще уча по 5 въпроса и на последния ще ги преговоря. И започваш първия ден…ама изпита далече още, навън едно слънчице, гаджето ти се обяжда и в краъна сметка научваш 2 въпроса.

Ставаш 2рия ден и си казваш 3 дни по 6 въпроса и на последния преговор. Ама излязла нова серия на Герои, после обяд, а след това следобедна дрямкка, но пак по продуктивн ден- 3 въпроса са минати.

Трети ден по 7 въпроса на ден и преговор…

И така оптимизма ти относно броя на въпростие расте, че чак и за преговор си оставяш време.

Накрая: Ден преди изпита имаш 10 въпроса, от които за цял ден прочиташ 5 (защото началния ти план е бил реалистичен), не преговаряш нищо и достигаш до върха на оптимизма- „то утре все ще ми се паднат еди си кои два въпроса, ама дай да поспя че да съм свеж“"

Съответното обяснение беше последвано от много смях ))

3 Responses »

 

Интересно ли ви е? понеделник, фев 9 2009

Обичате ли да ходите на лекци? Намирате ли някакъв смисъл в тях?…А точно тази специалност ли сте си мечтали да учите винаги?

Аз съм студент по архитеткура в УАСГ 3 курс. Приеха ме на втората година, в която кандидатствах, а първата изкарах в специалност ВиК.

Точно през тази първа година намирах лекциите си за невероятно скучни, ходех без всякакво желание на тях и рядко внимавах. Не защото те действително бяха такива, а защото просто не бяха свързани с моите интереси. А когато човек няма интерес да прави нещо той рядко го прави добре. И така посещавах два от петте лекционни курса за първия семестър и 0 от петте за втория.

Втората година успях да се  преборя и ме приеха архитектура. Тръгнах с желание на лекции и не останах разочарован. Архитектурата наистина се оказа това, с което искам да се занимавам, а лекциите ми се струваха интересни и интригуващи. Сега съм на прага на 2рия семестър на 3ти курс и се чувствам много зле когато пропускам лекции. Просто идеята  някой да ми налива интересни за мен знания в главата без особени усилия от моя страна ми се струва страхотна.

А вие намирате ли вашите лекции, професия, работа и тн. за интересни? А винаги ли сте искали да се занимавате с точно това?

One Response »

 

Мили спомени :) сряда, фев 4 2009

Седя си от 8 30 наведен над учебника по градоустрийство и вниманието ми рядко е ориентирано към него. Идва края на сесията и просто не ми се учи вече,  а и след ужасяващата седмица за заверки какво друго му остава на средностатистическия студент по архитектура като мен…

Мисълта ми лети насам натам, спомням си за красиви моменти от живота ми. За вълнуващи преживявания и споделени емоции. Тези мисли ми помагат да се отдалеча от действителността и да подобря настроението си. Те стоплят сърцето ми и предизвикват усмивки.

Не за първи път мислите ми се отправят по посока на хубавото минало. Красиви спомени ме обземат често преди да заспя след нелепи и изнервящи дни. Те ме успокояват и ми дават надежда, че следващия ден ще бъде по-хубав.

Спомените в съзнанието ми изникват и щом ми се случи нещо хубаво-чуя птича песен рано сутрин, видя изгрева след цяла нощ чертане, или просто докосна сатенен плат…  Понякога обаче веднага след усмивката те провокират въздишки и тъга… Тъга, че от нещо ти е останал само спомен, когато ти се искало то да продължи вечно…

One Response »

 

Време загубено… събота, яну 31 2009

Представете си изпит-определен брой въпроси, на които трябва да отговориш, определен брой задачи, които трябва да решеиш… за определно време. С изтичането на времето работата ни отива за оценка и вече не можем да променим нищо.  Колкото сме направили за даденото ти време толкова…

Добра стратегия за един изпит е да се концентрираме максимално и да не се разсейваме със странични неща, за да не губим време. А времето е ценно, то свършва безвъзвратно и след неговото изтичане ние сме безсилни да се върнем назад.

Да се концентрираме е добра стратегия и за живота. Да съумеем да постигнем и изградим максимално много за времето, което прекараме на земята. Всеки един момент трябва да се оползотворява и запълва с дейност градивна за самите нас. Градивна е и активността и почивката, защото ни зарежда със сили за нова активност.

Начини да се концентрирам са да премахна странични дразнители като шум, музика, за да чувам по ясно мислите си, да разрешавам проблемите си в момента на тяхната поява, за да не мисля за тях дълго време, да не върша зло на хората, за да не се страхувам от отмъщение. Чисто физеологични методи, които прилагам са да поддържам организма си зареден с вещества отделящи енергия бързо (захарни изделия, кофеин, мед…), да поддържам тялото си във форма, за да имам добра обмяна на веществата, да спя достатъчно.

Губя си времето с толкова неща-в  интернет, пред телевизора, в градския транспорт, заради недобра организация… Време, заради липсата на което често жертвам съня и здравето си. Време за чието оползотворяване работя ежедневно.

Според мен в човека съществуват две крайности-природата и духовността. Започваме развитието си подчинени на природата и от нас зависи до каква степен ще и се противопоставим, в стремежа си да израстнем духовно. До каква степен ще преодолеем заложения в нас мързел, за да живеем активно и да се развиваме за времето дадено ни на земята…

One Response »

 

Къде ми отидоха паричките… :( петък, яну 30 2009

Богатие хора са такива, защото знаят какво се случва с парите им. За какво ги дават, каква е причината за това, имат ли нужда от него или не. Това е вярно дори за тези, които изкарват парите си по нечестен път.

Като се замисля над моите финанси установявам, че харчейки  по-мъдро мога да спестявам част от парите си, без да страдам съществено от резултата. По-мъдро не значи да изключа забавленията от дневната си програма, нито пък ходенето по заведения (не ежедневно).  Значи да изкарам от сметките нещата, от които нямам нужда.

Имам лошото качество да обичам да ям, дори когато не чувствам глад. Може би се нарича лакомия, а може би любов към храната, но във всички случаи е лошо.  Давам доста пари на ден за храна, а реално се нуждая от половината, за да се чувствам сит. Мога спокойно да мина без чипс, кола, шоколадови изделия, дюнер по никое време и други глезотии от кулинарния свят… Дори ще бъде добре за мен

От какво ли още мога да се откажа…

Честно казано се чувствам ощетен финансово от самия себе си, защото често не ми достигат пари за други по стойностни неща (като книги). Косите ми настръхват от яд като се сетя колко книжки можех да имам ако не пиех кола и не ядях чипс и шоколадови десерти… а колко килограма по малко щях да бъда…

Leave a Response »